11 г. след Солт Лейк Сити, Стефан Василев и новият председател на федерацията Борислав Костов са в основата на идеята да се събере отбор за игрите в Сочи, като в него влизат: европейският шампион в скока на дължина Петър Дачев, бившият спринтьор Десислав Гунев, световният и европейски шампион по бобслей-старт Явор Петров, който печели титлите си в една шейна с единствения пилот засега, Стефан Василев и още няколко човека – бивши лекоатлети, както и един футболист, тренирал в школата на Шалке 04 – Ивайло Василев. “България има много таланти и съм сигурен, че ще правим много добри класирания – убеден е пилотът. – Надявам се да постигнем целите си и това да послужи като стимул за децата, които биха се записали да тренират бобслей. Освен това Петър Дачев, Десислав Гунев, а и другите в отбора – това са все имена от леката атлетика, идоли и модели за подражание на подрастващите. С всеки един от тях беше разговаряно лично. Подбрахме състезатели, които имат качества за бобслея, защото не от всеки бърз атлет става добър бутач и започнахме подготовка.” Новият председател на федерацията Борислав Костов пък се занимава с документацията и се опитва да събере всички необходими документи, за да получи лиценз и да договори с министерството на младежта и спорта финансова подкрепа за квалификациите за отбора. Проблемът е, че почти няма време, тъй като първите състезания са на 4 ноември. “Всичко зависи от интереса на министерството към нас. Надявам се в ММС да реагират максимално бързо и да ни дадат отговор дали ще получим лиценз и дали и с колко ще ни подпомогнат финансово в рамките на 2 седмици. Хубаво ще е отборът да направи поне 1 седмица тренировки на улей преди първата квалификация.
Ако не ни финансират, ще трябва тепърва да търсим други източници на средства и не се знае как ще се развият нещата”, обяснява Василев. А как тренират състезателите без заплати и осигурена подготовка? “Това, което мен ме трови най-много за спорта в България, е следното: пример ще дам с Пешо Дачев – спортист мечта, тренирал – спрял, добре, но сега той е треньор на Михаил Христов (скачач при хората с увреждания), който бие на всяко състезание, на което отиде. В същия момент обаче той е принуден да работи поддръжка в един блок, за да се издържа. Това не го разбирам. Явор пък кара такси, повечето от другите момчета са фитнес инструктори – въобще всеки се занимава с това, което може. Ако бяхме посредствен тим и тренирахме само за хоби – разбирам, но да отидем и да мачкаме отбори, които имат по 8-9 млн. евро бюджет – не е нормално.” Едно от новите момчета в отбора – Васко Наумов (републикански шампион на България на 60 м с препятствия, сега – фитнес инструктор), пък споделя какви са страховете му на първо време. „Мисля си за това дали няма да пропусна старта, дали ще успея да вляза в болида, но въпреки това съм много амбициран.” Стефан пък си спомня, че в годините, когато двамата с Явор са спечелили световна и европейска титла, са били непрекъснато преследвани от камери, особено на старта на спусканията. “Хората по света ни познават много добре и винаги, когато застанем на старт, се нареждат камери да ни снимат. Дори и във водещите отбори правят записи и анализират къде ги превъзхождаме, защото изглеждаме бавни, но в следващия момент бием всички с по 2 м”, обяснява пилотът. Бобслеистите признават, че в България техният спорт се тренира трудно, няма база, но въпреки това те са успявали да постигнат добри резултати в миналото и се надяват на още по-добри в бъдеще. “Филмът “Леден болид” съм го гледал над 10 пъти и винаги съм се чудил кога ще ги стигнем ямайците – признава Стефан Василев. – Колкото и зле да са се готвили те тогава, и го показват във филма, ние все още нямаме техните условия. Готвим се много по-зле от тях, но за щастие резултатите ни са доста по-добри.” Лично Василев е пригодил една количка на колела, тежаща около 400 кг по-малко от боб четворка, с която момчетата тренират техника на забутване, а някои от тях се опитват и да се качат в нея. Това обаче не ги обезсърчава. Ние туристи на олимпиадата няма да бъдем заричат се състезателите. – Хванали сме се с бобслея, защото имаме шанс да влезем във финала – топ 20. Не се блазним от идеята просто да отидем на олимпиадата. Искаме да покажем резултати и сме мотивирани максимално.” Според тях спортът им не е толкова скъп – издръжката на един национален отбор се равнява на един коктейл или презентация на някой град в България. “Ако 300 000 евро, колкото са нужни за поддържането на един национален отбор, са много пари за нацията, то съветвам политиците да спрат да си правят коктейли и презентации на различни градове в България, защото всяко такова събитие струва между 200 000 и 300 000 евро. А ползите, които ние можем да донесем, са много повече. Милиарди зрители гледат бобслей всеки сезон и това е официална информация на сайта на международната федерация. От това може да има големи ползи за България срещу сравнително малки вложения.” 
Сега Стефан се надява да няма такива проблеми и всичко да бъде подсигурено още преди първото състезание. От федерацията вече са говорили с един от най-добрите производители на болиди – “Сандис прусис”, да им подготви една двойка и една четворка. “Шейните ще са почти нови, най-вероятно дори няма да са били карани, тъй като големите отбори купуват екипировка през март. Сега, за олимпиадата, обаче има по-нови модели и те изоставят старите и взимат най-модерното. От фирмата пък ще ни направят специални плазове, които да стават за всякакви писти, за да не се налага да купуваме много бройки и да ги сменяме често.” Мечтата на бобслеистите е съвсем скоро да имат и юношески отбор, както и улей, дори и той да е само за боб-старт. Те са убедени, че ако стигнат до Сочи и направят добри резултати, ще има много деца, които ще са запишат да тренират бобслей и дори ще се борят за олимпийската титла на младежката олимпида в Лилехамер през 2016 г.
Анна Стоилкова – Вестник „7 дни Спорт“
Видяна 470 пъти
