– Г-н Георгиев, защо решихте да се кандидатирате за президент на Българската федерация по бобслей и скелетон? Занимавал ли сте се с този „екзотичен“ за нашата страна спорт?
– Основната причина е приятелството ми с редица наши състезатели. Искам да помогна с каквото мога за утвърждаването в България на този прекрасен спорт. Предишните ръководители на федерацията са били повече спортисти, отколкото спортни ръководители. Не искам да прозвучи самохвално, но все пак аз съм финансист, учил съм да управлявам финанси и мисля, че мога да помогна.
– Бобслеят не е толкова популярен спорт в България, а може би и в света. Разкажете ни нещо за него.
– Този зимен спорт навлиза в България през 1984 година. Тогава Иван Славков е председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния. Взима се решение България да се кандидатира за домакин на зимни олимпийски игри. А това от само себе си налага да се популяризират зимните спортове. Наред със ските и биатлона, безспорно бобслеят е привлекателен, но за съжаление не толкова популярен. Представете си леден улей с минимум 14 завоя. Състезателите са по четирима или по двама, а се очаква скоро да бъде въведена и индивидуална дисциплина – по един състезател в шейна-монобоб. Не обикновена шейна, а специално направена за този спорт. Най-евтината струва 35 000 евро.
– Федерацията ви има известни проблеми с лиценза си. Какви са те?
– Не мога да бъда изчерпателен, защото не съм запознат в детайли с юридическия спор около лиценза. Мога само да преразкажа това, което моите приятели и колеги са ми казвали. Но няма причина да се съмнявам в техните разкази. Бившият председател на федерацията Стефан Георгиев се занимава с бобслей от 80-те години на 20-и век като бутач. През годините се е занимавал и с други неща, извън спорта. В края на 90-те години, след като негов колега се отказва от бобслея, той започва да го практикува едва ли не сам. Като състезател Стефан покрива нормативи, а от БОК му се обаждат, че е покрил квота за Игрите в Солт Лейк сити през 2002 година. Той се е състезавал повече за удоволствие, но удоволствието му е пълно, защото е извоювал и правото да участва на зимна олимпиада. Малко по-късно Стефан Василев поема ръководството на федерацията. Така той става може би първият у нас председател на федерация, който е и активен състезател. Министерството на спорта му издава съответния лиценз. През 2006 г. обаче лицензът е отнет. Причината според специалистите е липсата на спортна дейност. Съдът обаче нарежда лицензът да бъде възстановен, защото Василев представя протокол от участие на нашите бобслеисти в международно състезание. Спортното министерство изважда тогава други доводи, за да не върне лиценза. Този път чиновниците намират, че федерацията по бобслей и скелетон не отчита правилно дадените от държавата средства. По това време състезателят Стефан Василев е обвинен във взимане на допинг. Съдът в Лозана обаче отхвърля тези твърдения. Стефан е единственият български спортист, успял да докаже, че не е взимал допинг по време на своята кариера.
Този морален успех е за сметка на другото. Съдът решава, че БФБобслей и Скелетон не е отчитала правомерно изразходваните средства, отпуснати от държавата. Държа да уточня обаче: съдът не казва, че средствата са незаконно похарчени, а че са неправилно отчетени.
– Как приключва тази съдебна сага?
– Все още дори не е приключила. Така или иначе, на 4 юли т.г. се проведе събрание, на него аз бях избран за председател на Българската федерация по бобслей и скелетон. Решенията от събранието са внесени в съда, юридически сме легитимни. В момента чакаме Министерството на младежта и спорта да ни издаде нов лиценз. Документите с искане за издаване на лиценз са подадени на 7 октомври. До един месец ММС трябваше да ни информира дали ще издаде, или няма да ни издаде лиценз. Оттам направиха дребни забележки по документацията. На 6 ноември отново подадохме документи за издаване на лиценз. В момента чакаме решението. До 6 декември би трябвало да ни отговорят, надявам се, този път положително.
– В България няма улей и съответно условия за подготовка на състезателите. Къде все пак тренират?
– Единственият човешки фактор, ако така мога да се изразя, е забутването. Те трябва да са много бързи и яки. Затова повечето състезатели, да не кажа всички, са бивши лекоатлети. Тренира се в зала за мускулна маса и на лекоатлетическа писта за бързина. Националният отбор по бобслей включва 7 състезатели, които от 4 ноември до 19 януари ще участват в 12 състезания – олимпийски квалификации за Сочи. Избраниците на старши треньора Милен Цветанов са бутачи на двойка и на четворка, а страната ни е европейски и световен шампион на забутване. В отбора влизат баща и син – опитният Стефан Василев и Ивайло Василев, което е може би уникално постижение за България. Ако участват в Сочи, те ще бъдат първите баща и син, състезавали се на олимпиада едновременно. Бащата е на 45 години, синът е само на 21. Отборът ни е млад и амбициозен и ако се реши проблемът с лиценза, уверен съм, че представянето на бобслеистите ни в Сочи ще бъде между най-добрите от всички наши участници там.
– Какво привлича бившите лекоатлети в бобслея?
– Спортът! Повечето започват в зимния спорт на 26-годишна възраст. В някои спортове тази възраст е много за един състезател, в бобслея не е. Това е още една възможност един спортист да се завърне на голямата спортна сцена.
– Какви са хората, които се занимават с бобслей у нас? Мъже, жени, деца?
– Основно мъже, поне засега само такива състезатели подготвяме. Разбира се, през годините сме имали и жени състезателки. През 2008 г. румънките Мария Спиреску и Кристина Спатару спечелиха за България второ място на Европейската купа по бобслей на двойки жени, като останаха само на 7 т. от германките Аня Шнайдер-Щокъл и Патрисия Полиска. „Нашите“ момичета“ победиха в старта в Торино и останаха втори в надпреварата в Кортина Д’Ампецо.
– Има ли увлечение по бобслея в България? Ето преди години покрай Албена Денкова и Максим Ставийски се заговори за фигурното пързаляне, сега в повечето градове се правят ледени пързалки и желаещите да се занимават с този зимен спорт стават все повече и повече.
– Не мога да дам еднозначен отговор. Децата трябва да имат кумири, за да се запалят по нещо. Ето, аз например станах футболист заради Христо Стоичков. Занимавах се с културизъм заради Арнолд Шварценегер. При нас звездите са бивши лекоатлети. Не можете да си представите как се радват децата, когато шейната, в която се возят, се бута от известен спортист като Петър Дачев например. Един тъжен факт: на предстоящата олимпиада в Сочи квотите, спечелени от наши спортисти, са 16 – колкото са медалите, извоювани от български състезатели на Лятната олимпиада в Барселона преди повече от 20 години.
– Колко квоти е спечелил родният бобслей обаче?
– Ако националният ни отбор се представи във всичките стартове от серията квалификационни състезания, със сигурност ще спечелим олимпийски квоти. Според старши треньора Милен Цветанов по-голям шанс отборът има да се класира на четворка, а не на двойка. Общо 15 държави ще се борят за място на олимпиадата в Сочи. Първите 4 в ранглистата на базата на натрупаните точки от състезанията придобиват право на по 3 отбора за Зимните Олимпийски игри. Следващите 6 страни ще могат да разчитат на 2 отбора всяка. Останалите 5 страни ще участват с по 1 отбор. Повечето ни спортисти са в чужбина, в очакване на състезанията. Общо взето, те ще приключат малко преди олимпиадата, а последният им старт е на 19 януари. Но нека първо да излезе решението на Министерството на младежта и спорта за издаването на лиценз за нашата федерация.
– Каква е материално-техническата база в България в областта на бобслея?
– Пак не мога да дам еднозначен отговор. Ние нямаме улей, основно тренираме в зала и на писта. 13 са улеите за бобслей в целия свят. При това те са разположени само в 8 държави. Профилът на пистите обаче е специфичен. Те една с една не си приличат. Да не ме разберете погрешно, всяка една писта отговаря на условията за тренировки и състезания. Но имат и разлики. Сезонът за бобслея започва през ноември и приключва в средата на февруари. Дори и да имаме улей, в България не е достатъчно студено, за да се поддържа това скъпо съоръжение. Когато е най-студено и съответно подходящо за тренировки, момчетата са по състезания в чужбина. Липсата на улей обаче не може да ни спре да се състезаваме!
– Как оценявате опитите за категоризация на спортовете в България – на олимипийски и неолимпийски, популярни и не толкова популярни?
– И тук рискувам да отговоря нещо, което може да предизвика полемика. От една страна, необходимо е повече държавно финансиране, повече средства за бобслея. Но съм за категоризацията. Има едно НО! Никой не може и не трябва да кара насила едно дете да избира какво да тренира!
Видяна 642 пъти